Росица ще грее...

Poetry » Love

741 0 1

Ще дойда да те искам от Нощта.
Дувар ще скоча. В джама ти ще хлопна.
Във вените завряла е кръвта,
а ти не искаш да си Пенелопи...

Като земя, под конските копита,
разбита си... но си безкрайно жива!
Малка Магьоснице, защо ме връхлиташ?!
Защо само с мен си щастлива?!

Моите друми все са трънливи.
В очите - аязмо се спират.
Не искам на думи да бъдем щастливи.
Окованите твари умират.

Знам, ще осъмна до твойто възглаве...
На изгрев целувка ще туря в косиците...
Щом се разбудиш, насън ли, наяве ли,
с бисер ще грее, на врата ти, росицата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ZAPP (Запрян Колев)

Красиво и тъжно...Но такава е човешката орисия,да плащаме за всичко със страдание.Поздрав,Земеделецо!

2011-04-14T09:59:22+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0