24 окт. 2010 г., 17:02

Роза

1.2K 0 2

                 Роза

 

Вървях и намерих момиче

Хванах я за ръка аз на мига

Ухаеща роза... червена луна

Откъсната нежност каза ми тя

 

Погледах я топло подадох ръка

Слива се тя със мойта душа

Цвят на роза... обля ме сега

Вечна целувка прошепна ми тя

 

Тръгна със мен пролетта полетя

Но сърцето е свито в дълбока тъга

Листа със любов... на пътя постла

Гореща прегръдка... докосна ме тя

 

Търсих намерих градина с цветя

Поляхме ги заедно погледна ме тя

Щастие любов... поля ни сега

Нали откъсната оттам бе тя.

 

                  Юлиано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...