Oct 24, 2010, 5:02 PM

Роза

  Poetry » Love
1.2K 0 2

                 Роза

 

Вървях и намерих момиче

Хванах я за ръка аз на мига

Ухаеща роза... червена луна

Откъсната нежност каза ми тя

 

Погледах я топло подадох ръка

Слива се тя със мойта душа

Цвят на роза... обля ме сега

Вечна целувка прошепна ми тя

 

Тръгна със мен пролетта полетя

Но сърцето е свито в дълбока тъга

Листа със любов... на пътя постла

Гореща прегръдка... докосна ме тя

 

Търсих намерих градина с цветя

Поляхме ги заедно погледна ме тя

Щастие любов... поля ни сега

Нали откъсната оттам бе тя.

 

                  Юлиано

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиано Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...