24.10.2010 г., 17:02

Роза

1.2K 0 2

                 Роза

 

Вървях и намерих момиче

Хванах я за ръка аз на мига

Ухаеща роза... червена луна

Откъсната нежност каза ми тя

 

Погледах я топло подадох ръка

Слива се тя със мойта душа

Цвят на роза... обля ме сега

Вечна целувка прошепна ми тя

 

Тръгна със мен пролетта полетя

Но сърцето е свито в дълбока тъга

Листа със любов... на пътя постла

Гореща прегръдка... докосна ме тя

 

Търсих намерих градина с цветя

Поляхме ги заедно погледна ме тя

Щастие любов... поля ни сега

Нали откъсната оттам бе тя.

 

                  Юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...