Розови облаци
Нахлуха облаци в душата ми.
От тези, сивите, предричащи валежи.
Не бях подготвен за потапяне –
бях свикнал всичко да е нежност.
Обичам да е слънчево и розово –
немъжки цвят е, но пък мъжкосилен.
Със него светогледът ти е возене
в страни на щастие и смях обилен.
И нещо в мен се разбунтува – диво.
Избрах поезията в свят на проза.
И всички облаци в душата сиви
превърнаха се на момента в розови.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
