Розови облаци
Нахлуха облаци в душата ми.
От тези, сивите, предричащи валежи.
Не бях подготвен за потапяне –
бях свикнал всичко да е нежност.
Обичам да е слънчево и розово –
немъжки цвят е, но пък мъжкосилен.
Със него светогледът ти е возене
в страни на щастие и смях обилен.
И нещо в мен се разбунтува – диво.
Избрах поезията в свят на проза.
И всички облаци в душата сиви
превърнаха се на момента в розови.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
