27.10.2011 г., 15:55 ч.

Розови облаци 

  Поезия
924 0 5

Нахлуха облаци в душата ми.

От тези, сивите, предричащи валежи.

Не бях подготвен за потапяне –

бях свикнал всичко да е нежност.

 

Обичам да е слънчево и розово –

немъжки цвят е, но пък мъжкосилен.

Със него светогледът ти е возене

в страни на щастие и смях обилен.

 

И нещо в мен се разбунтува – диво.

Избрах поезията в свят на проза.

И всички облаци в душата сиви

превърнаха се на момента в розови.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??