Oct 27, 2011, 3:55 PM

Розови облаци

  Poetry
1.1K 1 5

Нахлуха облаци в душата ми.

От тези, сивите, предричащи валежи.

Не бях подготвен за потапяне –

бях свикнал всичко да е нежност.

 

Обичам да е слънчево и розово –

немъжки цвят е, но пък мъжкосилен.

Със него светогледът ти е возене

в страни на щастие и смях обилен.

 

И нещо в мен се разбунтува – диво.

Избрах поезията в свят на проза.

И всички облаци в душата сиви

превърнаха се на момента в розови.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...