Розово
Аз никога не дръзнах да осъждам.
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън,
а огънят във мене е роден.
Щом дишам и копнея, значи мога,
щом мога, ще се скрия в своя ден,
където да играя със звездите
и с хиляди нюанси на живот,
където любовта ми е учител
и моят дъх е само неин плод.
Където с аромат на пролет идва
най-розовият изгрев с тих рефрен,
в цветя превръща храстите коприва.
Това, което търся, търси мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
