19 мая 2012 г., 01:09

Рубаи

905 0 1

                           *

                      *        *

Насън дори и аз за щастие мечтая,

но питат ли ме що е щастие - не зная.

Навярно то е слънчев лъч след тъмнината.

Ако сега го срещна, как ще го позная?

                           *

                      *        *

Далечен ден, цвят бял от спомена откъснат,

случайно ли, нарочно ли за мен възкръсна?

Внезапен вятър по страните ме погали

и нежни листчета в косата ми разпръсна.

                           *

                      *        *

Прекрасна е нощта. Будувам аз и виждам

вълна огромна как към мен приижда.

Прашинка съм пред нея. С другите прашинки

в стената на живота нека ме зазижда.

                           *

                      *        *

Опиянен от нежен аромат,

поисках да откъсна розов цвят,

но розата впи нокти във дланта ми.

Пих капка кръв и станах неин брат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Кольо! Навремето много обичах да чета източни поети... И сега ги харесвам, особено Омар Хайям. Тази поезия е малко позната. Ето откъде ми дойде вдъхновението.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...