19 may 2012, 1:09

Рубаи

902 0 1

                           *

                      *        *

Насън дори и аз за щастие мечтая,

но питат ли ме що е щастие - не зная.

Навярно то е слънчев лъч след тъмнината.

Ако сега го срещна, как ще го позная?

                           *

                      *        *

Далечен ден, цвят бял от спомена откъснат,

случайно ли, нарочно ли за мен възкръсна?

Внезапен вятър по страните ме погали

и нежни листчета в косата ми разпръсна.

                           *

                      *        *

Прекрасна е нощта. Будувам аз и виждам

вълна огромна как към мен приижда.

Прашинка съм пред нея. С другите прашинки

в стената на живота нека ме зазижда.

                           *

                      *        *

Опиянен от нежен аромат,

поисках да откъсна розов цвят,

но розата впи нокти във дланта ми.

Пих капка кръв и станах неин брат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Кольо! Навремето много обичах да чета източни поети... И сега ги харесвам, особено Омар Хайям. Тази поезия е малко позната. Ето откъде ми дойде вдъхновението.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...