May 19, 2012, 1:09 AM

Рубаи

901 0 1

                           *

                      *        *

Насън дори и аз за щастие мечтая,

но питат ли ме що е щастие - не зная.

Навярно то е слънчев лъч след тъмнината.

Ако сега го срещна, как ще го позная?

                           *

                      *        *

Далечен ден, цвят бял от спомена откъснат,

случайно ли, нарочно ли за мен възкръсна?

Внезапен вятър по страните ме погали

и нежни листчета в косата ми разпръсна.

                           *

                      *        *

Прекрасна е нощта. Будувам аз и виждам

вълна огромна как към мен приижда.

Прашинка съм пред нея. С другите прашинки

в стената на живота нека ме зазижда.

                           *

                      *        *

Опиянен от нежен аромат,

поисках да откъсна розов цвят,

но розата впи нокти във дланта ми.

Пих капка кръв и станах неин брат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Кольо! Навремето много обичах да чета източни поети... И сега ги харесвам, особено Омар Хайям. Тази поезия е малко позната. Ето откъде ми дойде вдъхновението.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...