19.05.2012 г., 1:09 ч.

Рубаи 

  Поезия » Източни форми
637 0 1

                           *

                      *        *

Насън дори и аз за щастие мечтая,

но питат ли ме що е щастие - не зная.

Навярно то е слънчев лъч след тъмнината.

Ако сега го срещна, как ще го позная?

                           *

                      *        *

Далечен ден, цвят бял от спомена откъснат,

случайно ли, нарочно ли за мен възкръсна?

Внезапен вятър по страните ме погали

и нежни листчета в косата ми разпръсна.

                           *

                      *        *

Прекрасна е нощта. Будувам аз и виждам

вълна огромна как към мен приижда.

Прашинка съм пред нея. С другите прашинки

в стената на живота нека ме зазижда.

                           *

                      *        *

Опиянен от нежен аромат,

поисках да откъсна розов цвят,

но розата впи нокти във дланта ми.

Пих капка кръв и станах неин брат.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Кольо! Навремето много обичах да чета източни поети... И сега ги харесвам, особено Омар Хайям. Тази поезия е малко позната. Ето откъде ми дойде вдъхновението.
Предложения
: ??:??