19 янв. 2016 г., 22:16

Рутина 

  Поэзия » Философская
348 0 3

Аз пак съм тук и пак изнемощяла

се боря с сивото на този свят

и той отново ме залива като хала

с дъх мръсен и на лепкав прах богат.

 

И пак вали ме мрачен дъжд пороен.

Дори не буря – просто хладен дъжд,

безкраен, сив и дяволски спокоен.

Дали надеждата ще си отиде изведнъж?

 

Усещам как изгубвам вече сила

да викам ярките и цветни дни

и чувствам как душата ми, гнилоч отпила,

готова е под тежестта му да заспи.

 

Сбогувам се лъчите на промяната,

изпращам слънчевите си мечти

на дълъг път към на живота ямата,

в която рутината ще ги потопи.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??