19 ene 2016, 22:16

Рутина 

  Poesía » Filosófica
346 0 3

Аз пак съм тук и пак изнемощяла

се боря с сивото на този свят

и той отново ме залива като хала

с дъх мръсен и на лепкав прах богат.

 

И пак вали ме мрачен дъжд пороен.

Дори не буря – просто хладен дъжд,

безкраен, сив и дяволски спокоен.

Дали надеждата ще си отиде изведнъж?

 

Усещам как изгубвам вече сила

да викам ярките и цветни дни

и чувствам как душата ми, гнилоч отпила,

готова е под тежестта му да заспи.

 

Сбогувам се лъчите на промяната,

изпращам слънчевите си мечти

на дълъг път към на живота ямата,

в която рутината ще ги потопи.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??