19.01.2016 г., 22:16 ч.

Рутина 

  Поезия » Философска
349 0 3

Аз пак съм тук и пак изнемощяла

се боря с сивото на този свят

и той отново ме залива като хала

с дъх мръсен и на лепкав прах богат.

 

И пак вали ме мрачен дъжд пороен.

Дори не буря – просто хладен дъжд,

безкраен, сив и дяволски спокоен.

Дали надеждата ще си отиде изведнъж?

 

Усещам как изгубвам вече сила

да викам ярките и цветни дни

и чувствам как душата ми, гнилоч отпила,

готова е под тежестта му да заспи.

 

Сбогувам се лъчите на промяната,

изпращам слънчевите си мечти

на дълъг път към на живота ямата,

в която рутината ще ги потопи.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??