Рутина
Аз пак съм тук и пак изнемощяла
се боря с сивото на този свят
и той отново ме залива като хала
с дъх мръсен и на лепкав прах богат.
И пак вали ме мрачен дъжд пороен.
Дори не буря – просто хладен дъжд,
безкраен, сив и дяволски спокоен.
Дали надеждата ще си отиде изведнъж?
Усещам как изгубвам вече сила
да викам ярките и цветни дни
и чувствам как душата ми, гнилоч отпила,
готова е под тежестта му да заспи.
Сбогувам се лъчите на промяната,
изпращам слънчевите си мечти
на дълъг път към на живота ямата,
в която рутината ще ги потопи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
