27 нояб. 2007 г., 11:38
Ръцете ти са прИлепна магия.
Очите ти бездънни са хралупи,
в които диви зверове се лутат,
а вятърът огньовете раздухва.
Мълчим. За чувства не говорим.
Оставяме таз дума на очите.
Ръцете прИлепни да ме окичат
бленувам. Те са тъй обИчни.
Прегръдка силна. В топла яма
потъвам тръпнеща и няма...
Мириша те, за да запомня
дъха ти, за самотни нощи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация