sivotovrabche (Габриела Петрова)
15 12
15 окт. 2014 г., 11:03  

Ръжда 

  Поэзия » Любовная
977 0 2

Думите ти пак разливат се във пепел,

сърцето ми за скрап, окъсана е мебел,

Лутаме се в лабиринт, наречен е свят.

Пътя покварен отъпкваме с яд.

 

Огледални стени, минотаври във тях.

С окървавени юмруци, руша ги без страх!

Сълзите -в окови, сама им ги сложих.

Душата си бясна на карти заложих!

Сънят ме заплю и напусна изморен,

с него самотата горчива, отегчена от мен.

 

Ръждивата муза под дъжда е изгнаница,

една просякиня и неука измамница!

"Гадателко, чуй въпроса ми скромен!

Не е ли човекът без надежди и спомен,

макар че и кух, по-щастлив и свободен?

© Габриела Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Права е Андромаха. Имаш потенциал. А това е главното. Останалото е въпрос на шанс, упорство и отричане на света.

    Поздравление!
  • Смръзяващо и вдъхновяващо едновременно!!Страшно много ми хареса!


    "Огледални стени, минотаври във тях.

    С окървавени юмруци, руша ги без страх!

    Сълзите -в окови, сама им ги сложих.

    Душата си бясна на карти заложих!

    Сънят ме заплю и напусна изморен,

    с него самотата горчива, отегчена от мен."- изключително оригинални и силни метафори!Показват огромен талант!Създават студено и самотно чувство, но са толкова силни и запомнящи се, че ме радват!Поздравления! Заглавието много ми харесва!
Предложения
: ??:??