31 дек. 2005 г., 09:20

Ръката на Приятел

1.8K 1 5
             Като ангел небесен при мен долетя
             и осени с радост живота ми.
             И как да вярвам в чудеса -
             та аз изгубих любовта завинаги.

             До мен застана без да съм го искала, 
             ръка протегна без да съм я чакала.
             Утеха във живота ми донесе,
             накара ме да вярвам че съм истинска.

             Не беше сън, не беше сладък унес.
             Не бе любов, не бяха празни обещания.
             Една прегръдка - истинска - ми стигаше.
             Една ръка - ръката на Приятел.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...