Dec 31, 2005, 9:20 AM

Ръката на Приятел

  Poetry
1.8K 1 5
             Като ангел небесен при мен долетя
             и осени с радост живота ми.
             И как да вярвам в чудеса -
             та аз изгубих любовта завинаги.

             До мен застана без да съм го искала, 
             ръка протегна без да съм я чакала.
             Утеха във живота ми донесе,
             накара ме да вярвам че съм истинска.

             Не беше сън, не беше сладък унес.
             Не бе любов, не бяха празни обещания.
             Една прегръдка - истинска - ми стигаше.
             Една ръка - ръката на Приятел.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...