31.12.2005 г., 9:20 ч.

Ръката на Приятел 

  Поезия
1323 0 5
             Като ангел небесен при мен долетя
             и осени с радост живота ми.
             И как да вярвам в чудеса -
             та аз изгубих любовта завинаги.

             До мен застана без да съм го искала, 
             ръка протегна без да съм я чакала.
             Утеха във живота ми донесе,
             накара ме да вярвам че съм истинска.

             Не беше сън, не беше сладък унес.
             Не бе любов, не бяха празни обещания.
             Една прегръдка - истинска - ми стигаше.
             Една ръка - ръката на Приятел.
 

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??