С думи на поет
Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че
и да разсъмне, някой би успял,
да приласкае снежната печал,
та да разцъфне под снега кокиче.
Защото рози мрат под сняг и лед,
окапали са листите навред,
дърветата заспали си и голи.
И вятърът е леден и проклет,
едно момиче, с думи на поет,
за вишневата пролет пак се моли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
