Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че
и да разсъмне, някой би успял,
да приласкае снежната печал,
та да разцъфне под снега кокиче.
Защото рози мрат под сняг и лед,
окапали са листите навред,
дърветата заспали си и голи.
И вятърът е леден и проклет,
едно момиче, с думи на поет,
за вишневата пролет пак се моли.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
