С дъх на есен
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали?
Като в онази, стара песен.
Търсиш ме…
Защо? Кажи?
Как лятото с усмивка се изплъзна.
Мечтай.
И не лъжи.
Безкрайно тази есен ми омръзна.
А в ляво,
все тупти.
И на капчука ритъма прескача.
Тихо стене
и боли…
Споменът, увиснал в здрача.
Аз съм тук.
И пак вали.
Дъждът в очите ми се спира.
Мокро… тихо…
…и ръми…
Две души́… сред есен се намират.
10.11.2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
