С дъх на есен
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали?
Като в онази, стара песен.
Търсиш ме…
Защо? Кажи?
Как лятото с усмивка се изплъзна.
Мечтай.
И не лъжи.
Безкрайно тази есен ми омръзна.
А в ляво,
все тупти.
И на капчука ритъма прескача.
Тихо стене
и боли…
Споменът, увиснал в здрача.
Аз съм тук.
И пак вали.
Дъждът в очите ми се спира.
Мокро… тихо…
…и ръми…
Две души́… сред есен се намират.
10.11.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
