10.11.2020 г., 23:18 ч.

С дъх на есен 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
301 2 13

Пак си тук.

А вън вали.

Косите ти са с дъх на есен.

Стъпки в мрака.

Мокро е, нали?

Като в онази, стара песен.

Търсиш ме…

Защо? Кажи?

Как лятото с усмивка се изплъзна.

Мечтай.

И не лъжи.

Безкрайно тази есен ми омръзна.

А в ляво,

все тупти.

И на капчука ритъма прескача.

Тихо стене

и боли…

Споменът, увиснал в здрача.

Аз съм тук.

И пак вали.

Дъждът в очите ми се спира.

Мокро… тихо…

…и ръми…

Две души́… сред есен се намират.

10.11.2020

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ❤️
  • Аз ти благодаря, за интереса и емоцията, и за усещането, което ми придаваш с милите си коментари!
  • Отново прекрасно! ( днес чета теб и не мога да се спра... ) благодаря ти за удоволствието!
  • Благодаря ти, Иван!
  • Да, така е. Две души... сред есен се намират. Ах, есен, есен... Като песен! Поздравления!
  • Ники, благодаря!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Благодаря, за посещението и за положителния коментар, генек (Георги Коновски)! Удоволствието е мое
  • Хареса ми.
  • Благодаря, Plevel (Силвия Илиева)! Радвам се, за усещането, което съм предизвикала!
  • "А в ляво,

    все тупти.

    И на капчука ритъма прескача.

    Тихо стене

    и боли…

    Споменът, увиснал в здрача."
    Въздействащо!
  • Благодаря ти, ДИС(Деа)! Дъждът може да бъде различен... според усещанията ни...
    Радвам се, че се отби при моята есен
  • Красива есен, с красив дъх! И дъждът е красив!
Предложения
: ??:??