Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали?
Като в онази, стара песен.
Търсиш ме…
Защо? Кажи?
Как лятото с усмивка се изплъзна.
Мечтай.
И не лъжи.
Безкрайно тази есен ми омръзна.
А в ляво,
все тупти.
И на капчука ритъма прескача.
Тихо стене
и боли…
Споменът, увиснал в здрача.
Аз съм тук.
И пак вали.
Дъждът в очите ми се спира.
Мокро… тихо…
…и ръми…
Две души́… сред есен се намират.
10.11.2020
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
