Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал,
по ръцете божии се стичам.
В очакване - да стана цял.
Да съм човек. И да обичам.
Но капя. Капя. И с дъжда,
не можещ да окажа съпротива,
по безбожно гладката земя
нанякъде... нанякъде отивам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кольо Колев Все права защищены
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
