С едно изречение
1.1K
0
3
С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли,
до линията на монитора
в червено,
до нечий смъртен акт,
до гроба,
зяпнал от учудване,
до червея,
посечен с правата лопата,
на която
ръста си ще мерим
на сбогуване.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
