12.12.2014 г., 13:31 ч.

С едно изречение 

  Поезия
724 0 3

С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли,
до линията на монитора
в червено,
до нечий смъртен акт,
до гроба,
зяпнал от учудване,
до червея,
посечен с правата лопата,
на която
ръста си ще мерим
на сбогуване.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??