С едно изречение

Dec 12, 2014, 1:31 PM

Poetry

819 0 3

С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли,
до линията на монитора
в червено,
до нечий смъртен акт,
до гроба,
зяпнал от учудване,
до червея,
посечен с правата лопата,
на която
ръста си ще мерим
на сбогуване.

Радост Даскалова

Author has locked rating.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Регина (Радост Даскалова)

2014-12-15T13:22:35+02:00

благодаря за коментарите!
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2014-12-12T21:21:27+02:00

червено и ... черно, но красиво.
Anita765 (Ани Монева)

2014-12-12T19:56:10+02:00

Много си права, никой ръст не е по-голям от този във финала ти...
Но рядко се измерва с това.

С едно изречение

Свързани произведения

Comments

Random works