С котва на разпятието
Вися си
кротко
на разпятието.
Доволен.
Щото можеше
на кол да съм.
Което дава
свобода
ва крайниците,
но
между тях...
Бъррр...
И пак -
бъррр...
А котвата -
стабилност,
сигурност,
опора
и насока...
Все липсващи
неща
на таз
несигурна земя...
Затуй -
вися си
кротко,
а вятърът
ми носи
валежни облаци -
за свежест,
красота...
Очаквам сал
вулканът да изригне...
Ще ме
остави вечен
камък
на света.
Стабилност -
нали ви казах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
