6.01.2021 г., 18:00

С котва на разпятието

476 2 3

Вися си

кротко

на разпятието.

Доволен.

Щото можеше

на кол да съм.

Което дава

свобода

ва крайниците,

но

между тях...

Бъррр...

И пак -

бъррр...

А котвата -

стабилност,

сигурност,

опора

и насока...

Все липсващи

неща

на таз

несигурна земя...

Затуй -

вися си

кротко,

а вятърът

ми носи

валежни облаци -

за свежест,

красота...

Очаквам сал

вулканът да изригне...

Ще ме

остави вечен

камък

на света.

Стабилност -

нали ви казах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...