8 нояб. 2021 г., 07:35  

С криле на кокиче 

  Поэзия
559 0 5

Само лъч в душата да порасне –

котка в щастието се протяга,

на тъгата ще ѝ стане тясно

в слънчева любов и ще избяга.

 

Някъде далече зад баира

на страха изгризал нокти бясно,

гони я лъчът, а тя не спира,

няма път за връщане, е ясно.

 

Щом расте лъчът с небесен корен,

нова е душата и обича

Бог и себе си, и всички хора,

литнала с крилете на кокиче.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

33 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??