С криле на кокиче
Само лъч в душата да порасне –
котка в щастието се протяга,
на тъгата ще ѝ стане тясно
в слънчева любов и ще избяга.
Някъде далече зад баира
на страха изгризал нокти бясно,
гони я лъчът, а тя не спира,
няма път за връщане, е ясно.
Щом расте лъчът с небесен корен,
нова е душата и обича
Бог и себе си, и всички хора,
литнала с крилете на кокиче.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
