8 nov 2021, 7:35  

С криле на кокиче 

  Poesía
553 0 5

Само лъч в душата да порасне –

котка в щастието се протяга,

на тъгата ще ѝ стане тясно

в слънчева любов и ще избяга.

 

Някъде далече зад баира

на страха изгризал нокти бясно,

гони я лъчът, а тя не спира,

няма път за връщане, е ясно.

 

Щом расте лъчът с небесен корен,

нова е душата и обича

Бог и себе си, и всички хора,

литнала с крилете на кокиче.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??