8.11.2021 г., 7:35 ч.  

С криле на кокиче 

  Поезия
666 0 5

Само лъч в душата да порасне –

котка в щастието се протяга,

на тъгата ще ѝ стане тясно

в слънчева любов и ще избяга.

 

Някъде далече зад баира

на страха изгризал нокти бясно,

гони я лъчът, а тя не спира,

няма път за връщане, е ясно.

 

Щом расте лъчът с небесен корен,

нова е душата и обича

Бог и себе си, и всички хора,

литнала с крилете на кокиче.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

33 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??