Само лъч в душата да порасне –
котка в щастието се протяга,
на тъгата ще ѝ стане тясно
в слънчева любов и ще избяга.
Някъде далече зад баира
на страха изгризал нокти бясно,
гони я лъчът, а тя не спира,
няма път за връщане, е ясно.
Щом расте лъчът с небесен корен,
нова е душата и обича
Бог и себе си, и всички хора,
литнала с крилете на кокиче.
© Милена Френкева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
