Nov 8, 2021, 7:35 AM  

С криле на кокиче 

  Poetry
667 0 5

Само лъч в душата да порасне –

котка в щастието се протяга,

на тъгата ще ѝ стане тясно

в слънчева любов и ще избяга.

 

Някъде далече зад баира

на страха изгризал нокти бясно,

гони я лъчът, а тя не спира,

няма път за връщане, е ясно.

 

Щом расте лъчът с небесен корен,

нова е душата и обича

Бог и себе си, и всички хора,

литнала с крилете на кокиче.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??