23 апр. 2020 г., 17:53  

С криле от постоянство

2.3K 13 54

Орел един летял, но уморен

той кацнал на голям чинар в гората.

Доволен мислел: Никой като мен

не стига тъй високо със крилата! 

 

Щом тръгна към далечни висини,

не могат и с криле да ме догонят.

Но изведнъж до него отстрани

той 🐌 охлюв, че пълзи, видял на клона.

 

- Защо се перчиш? Как качи се тук?

Ти смешен си! Къде са ти крилата?

А 🐌 охлювът задминал го без звук

и лекичко навел напред рогцата.

 

- Не всички са с криле. Дари ме Бог

с черупка и навсякъде я нося.

Пълзях със дни до този връх висок.

Но може би " Защо?" ще е въпроса.

 

За да докажа аз, че всяка цел

се стига с постоянство, без да спираш,

дори криле да нямаш на орел.

Така да бъдеш силен сам избираш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...