С криле от постоянство
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини,
не могат и с криле да ме догонят.
Но изведнъж до него отстрани
той 🐌 охлюв, че пълзи, видял на клона.
- Защо се перчиш? Как качи се тук?
Ти смешен си! Къде са ти крилата?
А 🐌 охлювът задминал го без звук
и лекичко навел напред рогцата.
- Не всички са с криле. Дари ме Бог
с черупка и навсякъде я нося.
Пълзях със дни до този връх висок.
Но може би " Защо?" ще е въпроса.
За да докажа аз, че всяка цел
се стига с постоянство, без да спираш,
дори криле да нямаш на орел.
Така да бъдеш силен сам избираш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
