pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
883 17130
23.04.2020 г., 17:53 ч.  

С криле от постоянство 

  Поезия » Друга
1887 13 54

Орел един летял, но уморен

той кацнал на голям чинар в гората.

Доволен мислел: Никой като мен

не стига тъй високо със крилата! 

 

Щом тръгна към далечни висини,

не могат и с криле да ме догонят.

Но изведнъж до него отстрани

той 🐌 охлюв, че пълзи, видял на клона.

 

- Защо се перчиш? Как качи се тук?

Ти смешен си! Къде са ти крилата?

А 🐌 охлювът задминал го без звук

и лекичко навел напред рогцата.

 

- Не всички са с криле. Дари ме Бог

с черупка и навсякъде я нося.

Пълзях със дни до този връх висок.

Но може би " Защо?" ще е въпроса.

 

За да докажа аз, че всяка цел

се стига с постоянство, без да спираш,

дори криле да нямаш на орел.

Така да бъдеш силен сам избираш!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човек се учи от що му се случи »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??