С криле от постоянство
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини,
не могат и с криле да ме догонят.
Но изведнъж до него отстрани
той 🐌 охлюв, че пълзи, видял на клона.
- Защо се перчиш? Как качи се тук?
Ти смешен си! Къде са ти крилата?
А 🐌 охлювът задминал го без звук
и лекичко навел напред рогцата.
- Не всички са с криле. Дари ме Бог
с черупка и навсякъде я нося.
Пълзях със дни до този връх висок.
Но може би " Защо?" ще е въпроса.
За да докажа аз, че всяка цел
се стига с постоянство, без да спираш,
дори криле да нямаш на орел.
Така да бъдеш силен сам избираш!
© Мария Панайотова All rights reserved.
