23 окт. 2024 г., 18:49

С куража на войвода и поет

605 4 5

 

              „И с поглед вечно устремен

                напред към утрешния ден“

 

                         „Копнение“ – П. Яворов

 

 

Огромна сила Яворов е имал

и гледал с мъдрост винаги напред,

без страх срещу живота – вълчи зинал –

с куража на войвода и поет.

 

Духът – в копнеж и сред мечти израснал –

дори без пристан нов и в лепкав мрак,

диктувал, че в борбата със контраста

превръщаш сам сърцето си в маяк.

 

На трудното скиталчество посока

душата му е търсила така,

че всяка безчовечност и жестокост

да победи с не трепнала ръка.

 

И днес в стиха му светла сила свети.

Да бъдат с „поглед вечно устремен“

успяват гениалните поети,

които вярват в „утрешния ден“.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Яворов е светило в нашата литература и заслужава да се връщаме към неговото творчество и живот, а защо не и да му посвещаваме свои стихове. Това е трудно и отговорно, самата аз на знам до колко съм се справила. Но ви благодаря, че прочетохте и ми оставихте ласкави коментари, Светличка и Таня!♥️
  • Чудесно стихотворение, Мария!
  • Откакто публикува стиха си за Яворов, ме дръпна да чета за живота и кончината му. Разгледах и много снимки с поета. Благодаря ти за безценното изживяване, Мария!
  • Много мило ми стана от коментара ти! Благодаря сърдечно, Скити! Прегръщам те с обич!
  • Мари, страхотно посвещение! Намерила си точните думи!
    А финала.....

    "И днес в стиха му светла сила свети.
    Да бъдат с „поглед вечно устремен“
    успяват гениалните поети,
    които вярват в „утрешния ден“."

    Поздравявам те! 💖💖💖

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...