23 окт. 2024 г., 18:49

С куража на войвода и поет

601 4 5

 

              „И с поглед вечно устремен

                напред към утрешния ден“

 

                         „Копнение“ – П. Яворов

 

 

Огромна сила Яворов е имал

и гледал с мъдрост винаги напред,

без страх срещу живота – вълчи зинал –

с куража на войвода и поет.

 

Духът – в копнеж и сред мечти израснал –

дори без пристан нов и в лепкав мрак,

диктувал, че в борбата със контраста

превръщаш сам сърцето си в маяк.

 

На трудното скиталчество посока

душата му е търсила така,

че всяка безчовечност и жестокост

да победи с не трепнала ръка.

 

И днес в стиха му светла сила свети.

Да бъдат с „поглед вечно устремен“

успяват гениалните поети,

които вярват в „утрешния ден“.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Яворов е светило в нашата литература и заслужава да се връщаме към неговото творчество и живот, а защо не и да му посвещаваме свои стихове. Това е трудно и отговорно, самата аз на знам до колко съм се справила. Но ви благодаря, че прочетохте и ми оставихте ласкави коментари, Светличка и Таня!♥️
  • Чудесно стихотворение, Мария!
  • Откакто публикува стиха си за Яворов, ме дръпна да чета за живота и кончината му. Разгледах и много снимки с поета. Благодаря ти за безценното изживяване, Мария!
  • Много мило ми стана от коментара ти! Благодаря сърдечно, Скити! Прегръщам те с обич!
  • Мари, страхотно посвещение! Намерила си точните думи!
    А финала.....

    "И днес в стиха му светла сила свети.
    Да бъдат с „поглед вечно устремен“
    успяват гениалните поети,
    които вярват в „утрешния ден“."

    Поздравявам те! 💖💖💖

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...