23.10.2024 г., 18:49

С куража на войвода и поет

599 4 5

 

              „И с поглед вечно устремен

                напред към утрешния ден“

 

                         „Копнение“ – П. Яворов

 

 

Огромна сила Яворов е имал

и гледал с мъдрост винаги напред,

без страх срещу живота – вълчи зинал –

с куража на войвода и поет.

 

Духът – в копнеж и сред мечти израснал –

дори без пристан нов и в лепкав мрак,

диктувал, че в борбата със контраста

превръщаш сам сърцето си в маяк.

 

На трудното скиталчество посока

душата му е търсила така,

че всяка безчовечност и жестокост

да победи с не трепнала ръка.

 

И днес в стиха му светла сила свети.

Да бъдат с „поглед вечно устремен“

успяват гениалните поети,

които вярват в „утрешния ден“.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Яворов е светило в нашата литература и заслужава да се връщаме към неговото творчество и живот, а защо не и да му посвещаваме свои стихове. Това е трудно и отговорно, самата аз на знам до колко съм се справила. Но ви благодаря, че прочетохте и ми оставихте ласкави коментари, Светличка и Таня!♥️
  • Чудесно стихотворение, Мария!
  • Откакто публикува стиха си за Яворов, ме дръпна да чета за живота и кончината му. Разгледах и много снимки с поета. Благодаря ти за безценното изживяване, Мария!
  • Много мило ми стана от коментара ти! Благодаря сърдечно, Скити! Прегръщам те с обич!
  • Мари, страхотно посвещение! Намерила си точните думи!
    А финала.....

    "И днес в стиха му светла сила свети.
    Да бъдат с „поглед вечно устремен“
    успяват гениалните поети,
    които вярват в „утрешния ден“."

    Поздравявам те! 💖💖💖

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...