23 oct 2024, 18:49

С куража на войвода и поет

606 4 5

 

              „И с поглед вечно устремен

                напред към утрешния ден“

 

                         „Копнение“ – П. Яворов

 

 

Огромна сила Яворов е имал

и гледал с мъдрост винаги напред,

без страх срещу живота – вълчи зинал –

с куража на войвода и поет.

 

Духът – в копнеж и сред мечти израснал –

дори без пристан нов и в лепкав мрак,

диктувал, че в борбата със контраста

превръщаш сам сърцето си в маяк.

 

На трудното скиталчество посока

душата му е търсила така,

че всяка безчовечност и жестокост

да победи с не трепнала ръка.

 

И днес в стиха му светла сила свети.

Да бъдат с „поглед вечно устремен“

успяват гениалните поети,

които вярват в „утрешния ден“.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Яворов е светило в нашата литература и заслужава да се връщаме към неговото творчество и живот, а защо не и да му посвещаваме свои стихове. Това е трудно и отговорно, самата аз на знам до колко съм се справила. Но ви благодаря, че прочетохте и ми оставихте ласкави коментари, Светличка и Таня!♥️
  • Чудесно стихотворение, Мария!
  • Откакто публикува стиха си за Яворов, ме дръпна да чета за живота и кончината му. Разгледах и много снимки с поета. Благодаря ти за безценното изживяване, Мария!
  • Много мило ми стана от коментара ти! Благодаря сърдечно, Скити! Прегръщам те с обич!
  • Мари, страхотно посвещение! Намерила си точните думи!
    А финала.....

    "И днес в стиха му светла сила свети.
    Да бъдат с „поглед вечно устремен“
    успяват гениалните поети,
    които вярват в „утрешния ден“."

    Поздравявам те! 💖💖💖

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...