25 мар. 2008 г., 16:07

С листенца от рози - бодливи...

1.2K 0 8

С листенца от рози - бодливи

 

Нарани те... (Помниш ли?)

Изплака си очите...

а после с цвете

в ръцете прошепна "Прости ми!"

И прости му тогава,

и нарече го "мили",

и после отново прости...

Но докога, сестрице, кажи ми?

Нима е това за теб любовта?

Да те лъже и "нежно" с думи

да си играе с твоята душа,

да те измъчва с поредното "край!",

за да се върне с цвете в ръка!

А ти плахо целуваш

неверните устни - лъжливи

и до сърцето задържаш

ръцете - камата забили.

С листенца от рози - бодливи,

красиви градини садиш,

от плетеници, лепкави паяжини,

мечтите си нови градиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диа-непокорна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А ти плахо целуваш
    неверните устни - лъжливи
    и до сърцето задържаш
    ръцете - камата забили." - тези думи направо разкъсват сърцето!!!-мечтата на всеки поет - с всяка дума да въздейства на читателя!Аплодисменти!
  • Благодаря,радвам се,че ви е харесало,защото е посветено на един мн скъп за мен човек и е от стихотворенията,които съм писала на един дъх!
  • "...А ти плахо целуваш
    неверните устни - лъжливи
    и до сърцето задържаш
    ръцете - камата забили..."

    Ей тази част направо си я вкарвам в златния списък!!!
  • И мене впечатли!
    Поздрави!
  • Прекрасно е!Толкова,толкова ми хареса!Радвам ти се много!
    поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...