С листенца от рози - бодливи...
С листенца от рози - бодливи
Нарани те... (Помниш ли?)
Изплака си очите...
а после с цвете
в ръцете прошепна "Прости ми!"
И прости му тогава,
и нарече го "мили",
и после отново прости...
Но докога, сестрице, кажи ми?
Нима е това за теб любовта?
Да те лъже и "нежно" с думи
да си играе с твоята душа,
да те измъчва с поредното "край!",
за да се върне с цвете в ръка!
А ти плахо целуваш
неверните устни - лъжливи
и до сърцето задържаш
ръцете - камата забили.
С листенца от рози - бодливи,
красиви градини садиш,
от плетеници, лепкави паяжини,
мечтите си нови градиш...
© Диа-непокорна All rights reserved.
