С листенца от рози - бодливи...
С листенца от рози - бодливи
Нарани те... (Помниш ли?)
Изплака си очите...
а после с цвете
в ръцете прошепна "Прости ми!"
И прости му тогава,
и нарече го "мили",
и после отново прости...
Но докога, сестрице, кажи ми?
Нима е това за теб любовта?
Да те лъже и "нежно" с думи
да си играе с твоята душа,
да те измъчва с поредното "край!",
за да се върне с цвете в ръка!
А ти плахо целуваш
неверните устни - лъжливи
и до сърцето задържаш
ръцете - камата забили.
С листенца от рози - бодливи,
красиви градини садиш,
от плетеници, лепкави паяжини,
мечтите си нови градиш...
© Диа-непокорна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,радвам се,че ви е харесало,защото е посветено на един мн скъп за мен човек и е от стихотворенията,които съм писала на един дъх!
-
"...А ти плахо целуваш
неверните устни - лъжливи
и до сърцето задържаш
ръцете - камата забили..."
Ей тази част направо си я вкарвам в златния списък!!! -
И мене впечатли!
Поздрави! -
Прекрасно е!Толкова,толкова ми хареса!Радвам ти се много!
поздрав! -
Ех, че хубаво...и много вълнуващо!
с обич, Диа. Много ми хареса.Много. -
Браво,прелестен е стиха ти мила!!!Поздравчета
-
Силен,дълбоко докосващ стих!Прекрасна си,Диа!Прегръдки от сърце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
неверните устни - лъжливи
и до сърцето задържаш
ръцете - камата забили." - тези думи направо разкъсват сърцето!!!-мечтата на всеки поет - с всяка дума да въздейства на читателя!Аплодисменти!