Наблюдавам нощта, началото почва.
Само преди миг ми се струва
спусна се слънцето по дългото многоточие,
избухна и залезът и взе да палува.
Пристъпвайки с бавни стъпки от изток,
изтривайки боите нощта се заспуска.
Гледаше мъгливото око на луната отблизко.
Не мога да спя! Не ми се изпуска!
Светлината, като в театър, бавно гасяха.
На хоризонта палнаха свещи.
Нощта настъпи. Всички заспаха.
Някой погали моите плещи. ...