С луна в ръката
Наблюдавам нощта, началото почва.
Само преди миг ми се струва
спусна се слънцето по дългото многоточие,
избухна и залезът и взе да палува.
Пристъпвайки с бавни стъпки от изток,
изтривайки боите нощта се заспуска.
Гледаше мъгливото око на луната отблизко.
Не мога да спя! Не ми се изпуска!
Светлината, като в театър, бавно гасяха.
На хоризонта палнаха свещи.
Нощта настъпи. Всички заспаха.
Някой погали моите плещи.
После отмина. Роклята ù прошумя.
Натам, където са избродирали звездите.
Тя бързаше в прегръдка да вземе земя,
да даде топлина и светулки в очите.
На мене ми трябват подаръци във очите!
Аз си отивам. Нощта е сама.
Тя се качи на небето, там, сред звездите
и държи във ръка сребролика луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
