С луна в ръката
Наблюдавам нощта, началото почва.
Само преди миг ми се струва
спусна се слънцето по дългото многоточие,
избухна и залезът и взе да палува.
Пристъпвайки с бавни стъпки от изток,
изтривайки боите нощта се заспуска.
Гледаше мъгливото око на луната отблизко.
Не мога да спя! Не ми се изпуска!
Светлината, като в театър, бавно гасяха.
На хоризонта палнаха свещи.
Нощта настъпи. Всички заспаха.
Някой погали моите плещи.
После отмина. Роклята ù прошумя.
Натам, където са избродирали звездите.
Тя бързаше в прегръдка да вземе земя,
да даде топлина и светулки в очите.
На мене ми трябват подаръци във очите!
Аз си отивам. Нощта е сама.
Тя се качи на небето, там, сред звездите
и държи във ръка сребролика луна.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много сантимент има..., перфектно изпълнение...!!!
"Светлината, като в театър, бавно гасяха.
На хоризонта палнаха свещи.
Нощта настъпи. Всички заспаха.
Някой погали моите плещи." -
Живи ли сме, все нещо търсим, все нещо не ни достига.............
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ти си, Зем...