dodic (Деян Димитров)
266 1705
20 сент. 2007 г., 00:32

С лятото си тръгва любовта 

  Поэзия
568 0 6
 



Лятото увяхваше в ръце ми,

бавно и мъчително, едва,

жълтееха зениците му уморени

в последни краски топлина.


Птиците разсичаха небето,

теглеха с крила напред,

отскубваха по малко от сърцето

спомени, оставени от теб.


Отиваше си, сякаш време беше

за смяна на поредния сезон,

в живота ми - далече не безгрешен,

угасваща звезда на моя небосклон.


И беше трудно да преглътна

настъпилата есенна тъга,

а там, единствена в света помръкнал,

блестеше твоята следа.


Аз виждах още твоите пътеки,

стъпките по жълтите листа,

душеше вътре мисълта нелека,

че с лятото си тръгва любовта.









© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Обожавам лятото.

    И винаги е тъжно като си тръгва.

    !!!*
    поздрав за стиха!
  • Харесва ми вложената истинност в това ваше откровение, Деян!
    Имате моите поздравления!
  • Винаги е тъжно, когато си отива любовта... а и лятото!
    Поздрав, Деяне!
  • Благодаря ви за прочита.
  • Невероятно красив стих.Очарова ме, Деян.


  • "Отиваше си, сякаш време беше

    за смяна на поредния сезон,

    в живота ми - далече не безгрешен,

    угасваща звезда на моя небосклон"

    Звезда,която пада от небето,
    желанията сбъдва в полунощ.
    и да не върне лятото, което
    си тръгна,ще дойде с другия сезон

    Поздравления!Пишеш неповторимо!
Предложения
: ??:??