С лятото си тръгва любовта
Лятото увяхваше в ръце ми,
бавно и мъчително, едва,
жълтееха зениците му уморени
в последни краски топлина.
Птиците разсичаха небето,
теглеха с крила напред,
отскубваха по малко от сърцето
спомени, оставени от теб.
Отиваше си, сякаш време беше
за смяна на поредния сезон,
в живота ми - далече не безгрешен,
угасваща звезда на моя небосклон.
И беше трудно да преглътна
настъпилата есенна тъга,
а там, единствена в света помръкнал,
блестеше твоята следа.
Аз виждах още твоите пътеки,
стъпките по жълтите листа,
душеше вътре мисълта нелека,
че с лятото си тръгва любовта.
© Деян Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми вложената истинност в това ваше откровение, Деян!
Имате моите поздравления! -
Винаги е тъжно, когато си отива любовта... а и лятото!
Поздрав, Деяне!
-
Благодаря ви за прочита.
-
Невероятно красив стих.Очарова ме, Деян.
-
"Отиваше си, сякаш време беше
за смяна на поредния сезон,
в живота ми - далече не безгрешен,
угасваща звезда на моя небосклон"
Звезда,която пада от небето,
желанията сбъдва в полунощ.
и да не върне лятото, което
си тръгна,ще дойде с другия сезон
Поздравления!Пишеш неповторимо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обожавам лятото.
И винаги е тъжно като си тръгва.
!!!*
поздрав за стиха!