С мисъл за теб
Сред прозрачна тежка мъгла
червена изплува луната.
Неспокойна вие моята душа
във вибрация на самотата.
Нощта ще смръщи черни вежди
на сърцето в кръпките загледана.
И покълват крехките надежди
на земята в мантията ледена.
Какво получих от живота?
Вечно с тъмнината споря.
Вървяхме с обич в една посока
в светлината на простора!
Сънят ми нощем бяга от очите
и все към теб полита мисълта.
Тишина рисува сенки по стените
съблича ги с усмивка утринта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
