24 дек. 2019 г., 01:57

С много думи, а нищо не казвам

632 0 0

Спомняш ли си зината студена

Спомняш ли си мен. 

Спомняш ли си колко бях пленена

ноща превръщах в ден. 

 

Мина време ден, година, 

мина малко повече дори. 

Нежността изчезна, любовта премина. 

А уж обичаме се ний, нали? 

 

Аз във мойте чувства сигурна съм

Но ти казваш:  "Променила съм се"

Ти се промени, с годините се изтощи. 

 

Няма вече нежнист няма я и любовта, 

не казваш ти за нея и оставяш я настрана. 

Чувствата понякога трябва и да се изричат, 

ти сам ме учеше на слова за любовта. 

 

И в крайна сметка редовете пак изписах

никой нищо не разбра нали? 

Обичяме ли се, не се ли? 

Само ти ще кажеш... остани. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денислава Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...